ИК е отворен за промени, което доведе до критики за начина,

ИК е отворен за промени, което докара до рецензии за метода, по който се приготвят следващите промени. Ваня Нушева предизвести, че още веднъж се работи преждевременно и без задоволително публично и експертно разискване.

В ефира на БНР преподавателя по изборни системи и изборна администрация в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ съобщи, че законодателните промени се вършат „ на парче “ и в незабавен порядък, което съгласно нея основава риск значими правила за изборния развой да бъдат променяни без нужната оценка.

„ Пак гледаме на измененията в Изборния кодекс на парче, отново се правят в един незабавен порядък “, разяснява тя.

Експертът обърна внимание и на промени в правилника на Народно събрание, свързани със периодите за внасяне и разглеждане на законопроекти

Според нея точно тези съкратени периоди към този момент дават отражение върху качеството на законодателния развой. Като образец тя уточни, че законопроектът на най-голямата политическа партия е бил импортиран на 7 юли в 17:14 часа, а още на идващия ден е бил прегледан.

„ Така не би трябвало да се постъпва тогава, когато се преглеждат закони, изключително закони, в които е зает доста огромен политически интерес, доста огромна социална сила и би трябвало да бъдат деликатно обсъждани “, сподели Нушева.

По думите ѝ преди президентските избори има няколко тематики в Изборния кодекс, които изискват незабавно внимание. Сред тях тя сложи връщането на цялостната функционалност на машинното гласоподаване, основаването на обучително звено за членовете на секционните изборни комисии и промени, свързани със секциите отвън Европейския съюз.

Според нея проблемите в изборния развой постоянно идват освен от технологията, а и от подготовката на хората, които провеждат и регистрират вота

„ Обучително звено “ би могло да помогне за превъзмогване на дефицитите в работата на секционните комисии, счита Нушева, като напомни, че точно грешките при попълването на протоколи и организацията на изборния ден неведнъж са ставали причина за разногласия.

Тя разяснява и концепциите за по-голямо присъединяване на чиновници на Министерство на вътрешните работи в изборния развой, в това число по тематики, свързани с киберсигурността. Според нея има логичност специалисти от системата да бъдат употребявани за отбрана на изборната инфраструктура, само че българският опит демонстрира, че сходни решения би трябвало да се преглеждат деликатно.

„ От една страна има причини, които могат да се насочат в поддръжка на това специалисти, чиновници, с които разполага Министерство на вътрешните работи в областта на киберсигурността, да бъдат ангажирани. От друга страна обаче в България има задоволително насъбрана процедура през годините, при която виждаме, че чиновници от Министерство на вътрешните работи някак си се оказва, че са включени в разнообразни кавги с политически привкус “, уточни тя.

Нушева изрази запаси и към предложенията за разширение на пълномощията на ръководителя на ЦИК

Според нея ЦИК е групов орган и всяка смяна, която води до несъразмерна централизация на власт в един човек, би трябвало да бъде в детайли аргументирана.

„ Очевидно би трябвало да бъде дадена повече информация. Трябва да бъде дадена повече обосновка за тази наредба “, разяснява тя.

Сред противоречивите хрумвания съгласно специалиста е и тази за контролиране на публикуването на социологически данни в изборния ден. Нушева счита, че казусът не е единствено в това дали се разгласяват резултати от изследвания, а в по-голямата тематика за въздействието на обществените мрежи, онлайн акциите и финансирането на политическата реклама.

По думите ѝ българското законодателство към момента няма задоволително ясни правила за предизборната пропаганда в обществените мрежи, макар че точно там се води забележителна част от политическата борба.

„ По-актуалните проблеми са по какъв начин се организира предизборната акция там, контролирана ли е, по какъв начин се финансира този вид предизборна активност “, уточни тя.

Нушева акцентира, че разделянето в обществото по тематиката за машинното гласоподаване продължава да е съществено. Според нея, до момента в който има съмнение към технологията, е належащо да съществуват спомагателни гаранции за надзор и бистрота.

Тя заключи, че главният проблем остава неналичието на повсеместен метод към изборното законодателство и че измененията би трябвало да бъдат резултат от изчерпателен разбор, а не от краткосрочни политически потребности.

Източник: БНР